ФНСДУО предложи няколко промени в законодателството, касаещо работещите в държавната администрация, в изпълнение на решение на Общото си събрание от май 2018 г.

  • Предложенията за промяна в НЗСДА бяха внесени за гласуване от Министерски съвет, приети от Народното събрание и обнародвани в ДВ, бр.107/28.12.18 г. и ДВ, бр.5/15.01.19 г.

 Аргументи, които обосновават нормативната промяна:

  • Слабости и изкривявания в модела на заплащане в държавната администрация, въведен през 2012 г.
  • Силен дисбаланс по отношение на индивидуалните заплати на служителите в държавната администрация;
  • Повишенията на минималната работна заплата водят до неактуална, твърде остаряла, матрична скала на определяне на заплатите. Минималната работна заплата  към момента на създаване на Наредбата през 2012 г. е била 290 лв., а през 2019 г. е 560 лв. – т.е. е нараснала почти двойно.
  • Разнородна практика относно увеличенията на заплатите при завръщане от отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете.

Проблеми в регламентацията на Наредбата, изискващи промяната:

  • В основните месечни заплати на служители на идентични длъжности, с еднакви задължения, отговорности и квалификация в рамките на една администрация и/или структурно звено, са налице значителни разлики. В почти всяка администрация има служители с висока квалификация и опит и с устойчиво високи оценки на изпълнението, които се оказват с „изоставащи заплати“ в сравнение със служители на аналогични длъжности. Особено силно е изоставането спрямо заплатите на новоназначени служители. Този ефект се дължи от една страна на факта, че за целия период от въвеждането на модела увеличения на заплатите въз основа на годишната оценка в много администрации са правени един или два пъти, а от друга страна – на желанието на административните структури за привличане на кадри чрез мотивиране с по-висок размер на заплатата. По този начин са създадени диспропорции в заплащането на служители, изпълняващи еднакви или сходни функции.
  • Друг съществен проблем е матричната скала на заплатите. От въвеждането й през 2012 г. минималната работна заплата е нараснала почти два пъти. Поради това са изравнени минималните размери на значителен брой нива, с което в матрицата е нарушен принципът за отчитане нивото на заеманата длъжност. В 21 нива на заплащане (от 28 до 8 включително) минимумът на първа степен е еднакъв (размера на минималната работна заплата за страната), както за най-ниската длъжност („изпълнител“), така и за всички експертни длъжности и за ръководните длъжности до ниво 5А („секретар на община с население над 50 000 души“). Този подход за определяне на минимумите се е наложил през годините от съображения за предотвратяване на евентуален негативен бюджетен ефект върху разходите за персонал в отделните администрации. Ако в дадена администрация не е имало достатъчно средства за увеличение на заплатите след въвеждането на модела, е възможно основната заплатата на експерт и дори на ръководител да остане по-ниска от тази на служител, например по ПМС № 66/ 1996 г., който освен ежегодното увеличение на минималната работна заплата, получава и нарастваща добавка за прослужено време.
  • В администрацията е налице разнородна практика относно увеличенията на заплатите при завръщане от отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете и др. Това още повече задълбочи диспропорциите в заплащането на служителите в рамките на една и съща администрация, като освен това стана повод за завеждането на жалби и дела в Комисията за защита от дискриминация.

Цели на нормативната промяна:

  • преодоляване деформацията в съотношенията между минималните основни месечни заплати за длъжностите и увеличенията на минималната месечна заплата за страната;
  • правилно прилагане принципа „заплащане според изпълнението“ и коригиране на нелогични различия в индивидуалните основни месечни заплати на служители от една и съща администрация;
  • по-добри възможности за привличане в държавната администрация на компетентни и мотивирани служители, включително млади хора;
  • реално използване увеличения размер на средствата за персонал (10% от началото на 2019 година) за увеличаване индивидуалните основни месечни заплати на служителите в държавната администрация, въз основа на заеманата длъжност и оценките на изпълнението;
  • ограничаване случаите на неравнопоставено положение на служители, завръщащи се от отпуск по майчинство и за отглеждане на дете.

    Постигнат резултат чрез промените в Наредбата:

  • Посочените проблеми са решени чрез промяната в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, като промените могат да се обобщят най-общо в следното:
  • Увеличаване заплатите на служителите в държавната администрация чрез намаляване броя на степените от 6 на 4 и увеличаване на фиксираните минимални и максимални размери по степени.
  • Създаване на по-добри правила за подпомагане на израстването в степен на служителите, включително новопостъпили.
  • Определяне по-висок % на максимално допустимото увеличение на основната заплата след годишното оценяване, съобразно получената оценка:
  • при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията" – от „до 1“ се променя на „до 2%“;
  • при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението отговаря напълно на изискванията" – от „до 5“ се променя на „до 10%“;
  • при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението надвишава изискванията" – от “до 10“ се променя на „до 15%“;
  • при годишна оценка на изпълнението "Изключително изпълнение" – от „до 15“ се променя на „до 20%“.
  • По-справедливи правила за процентното увеличение на основните месечни заплати на служителите в едно административно звено в зависимост оценката на изпълнението на звеното:
  • на служителите в едно административно звено с по-високи годишни оценки на изпълнението на длъжността се определя по-високо процентно увеличение на индивидуалната основна месечна заплата;
  • на служителите в едно административно звено с еднакви годишни оценки на изпълнението на длъжността се определя еднакво процентно увеличение на индивидуалната основна месечна заплата.
  • Разширяване кръга от хипотези за актуализиране на заплатата след дълго отсъствие за отглеждане на дете (добавено е основанието осиновяване на дете и изчерпателно са изброени различни основания за отглеждане на дете по чл. 163, чл.164, чл.164а, чл.164б от Кодекса на труда).
  • Регламентират се по-добри правила за определяне на заплатите на служителите, които постъпват за първи път в държавната администрация като се оформят 3 периода професионален опит (до 1 година; от 1 до 7 години; над 7 години), съобразно който може да се определи по-висока степен .
  • Даване възможност на ръководителя на административната структура да увеличи еднократно индивидуалните основни месечни заплати на служители при определени условия и в рамките на разходите за персонал по бюджета на административната структура за 2019 г.
  • Регламентиране възможност за получаване на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от служители, които изпълняват допълнително дейности по управление и изпълнение на проекти и програми, съобразно определени правила.